Практика за избавяне от привързаности

praktika

Всички привързаности ни застопоряват на едно място и не ни позволяват да сме свободни. И затова  животът  винаги ни откъсва от това, към което ние се привързваме. Мнозина...

976 0

Всички привързаности ни застопоряват на едно място и не ни позволяват да сме свободни. И затова  животът  винаги ни откъсва от това, към което ние се привързваме.

Мнозина са забелязали, че когато наистина искаме нещо, мислим за това постоянно, сякаш целият свят се противопоставя и нищо не се случва. Когато човек просто си е пожелал нещо, без особено да се притеснява за резултата – всичко върви „като по часовник.“ И още нещо: когато се привържете към някого, той става безразличен към вас.

Например, проблемът с  взаимоотношенията с детето. Може би най-страшно и трудно изглежда да освободите детето си. А  като правило родителите дотолкова се привързват към  детето си, че го считат за част от себе си. И започват да решават вместо него, като така пречат на реализацията на съвършено нов човек.

Но децата са дар и те винаги са по-мъдри от родителите си, тъй като те имат по-голям запас от мъдрост. Всяко следващо поколение е винаги по-мъдро от предишното.

Ако имате проблеми на работата, значи сте сте се привързали към работата. Ако не можете да постигнете нещо, значи сте зациклили на  резултата.

Вие се опитвате по всякакъв начин да  „вържете“ и да удържите мъжа – пуснете го да си ходи, и той сам ще се върне. Е, или ако това не е вашият мъж, ще се появи именно вашият.

Трябва да освободите, ако не всичко, то поне много. Като се започне с близки и се завърши с целите, желанията и други неща. Най-изненадващо е, че освобождавайки,  всеки път, внезапно откривате, че нищо не сте загубили.

ПРАКТИКА

Пуснете си приятна релаксираща музика, седнете в удобен стол, затворете очи и се отпуснете. Представете си, че изпращате с  кораб на далечно пътуване човек, който ви е особено близък и скъп. Моментът на изпращането е много важен. Вие ще чувствате болката от раздялата.

Но именно в приемането и преживяването на тази болка, когато чувстваме, че наистина откъсваме от сърцето си тази привързаност, същността на освобождаване е мярка за ефективността на практиката.

Опитайте се  наистина да освободите този човек завинаги. Нека корабът му да е голям, красив, луксозен, със светлини, с  пълна екипировка, необходими за дълго, далечно плаване.

Уверете се , че корабът е напуснал вашия бряг, и му пожелайте от все сърце щастлив, радостен рейс. Представете си и изпратете след него  образ на щастие, успех, здраве. Изпълнете платната му с вятъра на любовта си.

Основното нещо е човекът на този кораб да бъде  щастлив! Така че нека на кораба му да има всичко, от което се нуждае (всичко,  което харесва този човек, което обича).  Да, разбира се, болезнено е да си представим, че близкият ни и скъп човек е  щастлив и радостен в един свят, където не съществуваме. Но вие трябва да направите това понякога изглеждащо невъзможно усилие – да го освободите.

Именно в този момент се  прекъсва връзката със сърцето. И веднага след като ние изживеем, приемем болката от раздялата, веднага след това идва чувство на небесна лекота, Божествена свобода, неземна радост. Горчивото чувство на самота се заменя със състояние на Божествено, вдъхновено единство. Нашата  душа се разтваря като цвете, като птица,  която разперва криле. Това е велико, прекрасно, магическо състояние.

И не забравяйте: не трябва да се режат и разкъсват въжетата, те трябва да се развързват. Не бива да си представяте и че корабът не е отплавал, а се върти във вашия  залив. Вие не може да изпратите човек на такъв кораб, който не е в състояние да пътува по целия свят и бързо да се върне. Процесът на освобождаване трябва да бъде максимално  искрен, честен, тотален,  тогава ще има резултат.

Ние трябва да съпровождаме кораба със съзнанието, че той никога няма да се върне, с  пожелание за наистина щастлив и радостен живот на човека, който е заминал. И не забравяйте да получите отражение на щастието, което изпитва човека  на кораба.

Проследете как корабът отплава, че се е превърнал в  точка и е изчезнал зад хоризонта. Преживейте без да криете, до края, до дъното  болката от раздялата, и тогава  ще получите незабавен голям подарък :  свобода и радост, които ще бъдат  с вас винаги.

Когато пускаме някой, сякаш умираме, изживяваме подобие на смърт. Но след смъртта настъпва ново раждане.

Започнете с един, най-важния човек, а  след това изпращайте на дълго пътешествие други близки и скъпи за сърцето ви хора – родители, деца, приятели, и така нататък.

И с всяко изпращане болката от самотата ще се сменя с  вдъхновено състояние на единство с Бога вътре във вас  и със света. Състоянието на свобода, радост и светлина, ще расте. Вие ще почувствате, че вашата енергия вече не изтича, а  започва да се усуква, да прави пръстени около вас –  и вие се  превръщате в  Слънце от енергии.

loading...