Синдромът „Никой не ме разбира“

maxresdefault_2

Няма да го бъде, както е било. Годината е 2016, нумерологична 9-ка, завършек на цикъл. Всичко, което не изхвърлим до края ѝ, ще бъде с нас и в...

539 0

Няма да го бъде, както е било. Годината е 2016, нумерологична 9-ка, завършек на цикъл. Всичко, което не изхвърлим до края ѝ, ще бъде с нас и в следващите девет години, а на мен последните девет ми стигат. Стига вече Ванеса е била бунтарче, време е да се свърже с хората. Време е да стана “Yes man”, защото самотата и откъснатостта са чисти Его-състояния, които просто няма да толерирам повече.

Умираме си да сме неразбрани, защото това ни прави специални и единствени по рода си. Иронията е, че ако спреш десет човека на улицата и питаш всеки един от тях дали се чувства неразбран и дали никой не вижда истинската му вътрешна същност, десет човека (ако са искрени) ще ти кажат: “Да, така е, това чувствам.” Изгодно ни е да седим и да гледаме другите отстрани и да си мислим: “Виж ги, еднакви са, действат еднакво, правят едно и също нещо, по един и същ начин, приличат си, а аз съм различен…” Това, което забравяш е, че всеки в тази група си мисли същото за всички около него. И това отношение, колкото е жалване, толкова и е прикрито Его, защото ние не правим никакъв съзнателен стремеж да го променим. Не го променяме, защото така ще излезе, че “губим себе си”, защото вече сме заживели отдавна с идеята, че сме “странна птица, която не се вписва”. Даже тайно ни е кеф.

Да не се впишеш винаги е по-лесно. Да си различен винаги е по-лесно. Да си по-умен и осъзнат от другите винаги е по-лесно. Да си наясно, а другите да са заблудени овце винаги е по-лесно. Да останеш неразбран винаги е по-лесно. Не изисква усилие. Не изисква промяна в мисленето. Просто оставаш там, където си и готово – ти си непризнат и неоценен, нешлифован диамант, който чака да бъде открит от някой, който “си заслужава”. Повръща ми се от измислиците, които човек си втълпява, само за да не се чувства зле с това, че сам си е трън в окото.

Когато някой не те разбира и се караш с него, ти разбираш ли, че и ти не го разбираш, или сляпо вярваш, че само той не те разбира?
Когато някой те кара да се чувстваш зле, само ти ли си “горкия”, който не заслужава това държание или ти пука да разбереш, кога този човек е бил наранен, по същия начин, за да се държи така с теб сега?
Най-лесно ни е да махнем с ръка, да кажем, че човека срещу нас е “лош”, “тъп” или “егоист” и да си гледаме собствения кеф и няма проблем в това. Само не го наричай любов накрая. Нито любов към себе си, нито любов към другите не е, защото се разделяте. Няма любов, ако се отдалечаваш от частта от себе си, която очаква любов от теб, а получава само още омраза и съпротивление.
Не казвам, че е лесно. Напротив, даже казвам, че е най-трудното нещо, което човек може да направи на тази Земя. Именно заради това е толкова ценно. За да не си “самотен”, айде напъни се малко, за да го случиш. Що за арогантност е това да смяташ, че не можеш да се свържеш с никой и всички са или по-тъпи от теб или по-умни, при положение, че ултимативно сме един организъм, който се развива симултантно?

Това, ако не сте разпознали още, е оста Лъв – Водолей, а както знаете влизаме с двеста в ерата на Водолей. С нея обаче излиза и “тъмният” Лъв във всеки един от нас, той се превръща в сянката. Ставаме съзнателно/видимо Водолеи, но оставаме подсъзнателно/зад кулисите Лъвове.

Нали знаете какъв е символът за “Бог”? Кръг.
В този смисъл, кой е най-близо до Бог от всички дванайсе знака? Лъв, чиято планета управител Слънцето е с този символ: ☉.
Какво трябва да направи Лъв, за да стане “Бог” и да се свърже с всичко и да бъде едно с всичко? Да махне себе си от центъра на този кръг.
Да спре да смята, че всичко се върти около него. Да спре да оценява всичко спрямо себе си. Да допълни себе си с частта Водолей, която винаги ще се изпречва на пътя му и ще му казва: “Ти не си сам в този свят и не можеш да правиш “каквото си искаш”, само защото така ти е кеф. Твоето мнение не е най-правилното, нито е най-правилното за теб, което също си си втълпил. Съветвай се, свързвай се с другите, черпи опит, защото сам си за никъде. Ти си тук, заради общото, колективното и ако колективното страда, ако щеш и да се капсулираш в свой собствен рай, където всички да те разбират, ти ще усещаш болка, защото си свързан с всички на едно друго ниво. Излез навън и се извини на всички, за това че беше тотален задник с тях и ги огорчи. Покажи им, че не си този човек.
И това освен, че се отнася за всеки човек на Земята в момента, с особена сила се отнася за всички огнени знаци. Всички хора, които са огнена зодия, всички с Луна в огнени знаци, както и с Южни възли в Овен, Лъв или Стрелец, да си правят сметката. Това е огромният минус на тези хора, а те дори не го забелязват. Казвам го от позицията на човек, който е с Луна и Меркурий в Овен и е сляп през 99% от времето, а през останалият 1% пише и снима клипове в youtube. Колкото тoзи Овен в мен ме е спасявал, толкова и ми е взел, и не мога да позволя на човек да остане дотолкова самонадеян, че да направи толкова грешки, колкото аз съм направила в живота си. Хубавата страна на това е, че да, ще научи нужното, но може и да не е нужно да е по трудния начин, след като има и по-лесен.

Пригоди съзнанието си към свързване, вместо разделяне.

Намирай общото, не намирай различията.
Откривай начин да казваш истината, без да боли.
Спри се с тоя тъп инат и тропане с крак, не се втвърдявай, стани мек.
Третираш хората в живота си като предмети, а те са живи същества.
Все някой ти е крив, все някой нещо лошо ти прави, лично на теб, все обществото не разбира слабите и ти трябва да ги спасяваш от “лошите”. Признай си, че имаш силна нужда от съществуването на “слаби”, защото как иначе ще си рицаря на бял кон, която роля осмисля живота ти? Ами ако ги повдигнеш, ами ако си слаб с тях или си силен, редом с тях, толкова ли ще е лошо?
Толкова ли е важно да запазиш тази горделивост, която наричаш достойнство, само защото те е страх да не се изложиш?
Толкова ли е сложно да повярваш, че всеки може да открие пътя си, без твоите наставления и личен опит? (иронията в този въпрос и писането на тази статия е покъртителна)
Спри да преиначаваш чуждите думи и да правиш всичко лично, когато то винаги е свързано с всички, между които си взаимодействат в дадената ситуация. Спри да блъскаш като муле и да си държиш на своето цял живот, докато си затваряш очите за това, че има хора, които вярват в различно нещо и то може да дава също толкова добри резултати. Учи от тях. Позволи на някой да бъде авторитет пред теб, сложи го сам на това място, възприеми всичко, което той може, а ти не. Откажи се от това да живееш вечно с предразсъдъците си, изградени от минал опит и позволи на хората да се променят, като не очакваш отново да постъпят, както ти си мислиш, че ще постъпят. Повярвай веднъж в тях и когато се издънят, пак повярвай.
Не плаши, а обнадежди. Не предупреждавай, а освобождавай. Давай криле, не ги кастри със страхове и невяра в чуждите способности.
Можеш да споделиш толкова много неща, които да повдигнат човек, а избираш да споделиш това, което ще смачка, ядоса или постави човек в негативна емоция.
Слушай. Чувай другите. Използвай тяхното знание.
Докато четеш този текст не си мисли как се отнася за мен с пълна сила (което е факт) или как трябва да го пратиш на някой, който е точно толкова самонадеян, а виж как ти, в собствения си живот си самонадеян. Разпознай негативното проявление на стихията огън в собствения си живот, макар да си мислиш, че никъде го няма в картата ти и нямаш огън въобще.
Остави философията “Аз сам мога, аз сам си знам и най-добре правя това, което си искам”, а поеми отговорността да си сътрудничиш с някого. И когато казвам сътрудничиш, не казвам да си намериш “работник” до себе си, който да изпълнява всичко, което му казваш. Казвам да откриеш човек, когото да поставиш наравно със себе си и да му позволиш да дърпа конците в твоя живот, докато ти дърпаш конците в неговия, докато не се научите на чуждото мислене, това вече е симбиоза.
Може да си мислиш, че няма как да направиш нещо, от което всички да спечелят и че винаги ще има недоволни, но това е да избягаш от отговорността да помислиш за такъв вариант и да се опиташ поне, независимо дали ще успееш или не.
Разпознавай Слънцето във всеки един човек.
Ти не си Бог, ти си част от Бог и всеки около теб е пълноправна част от него също, не повече – не по-малко, независимо, че ти си позволяваш да отсъдиш, че някой е по-просветлен от друг. Дори тези, които съдиш, че съдят, не биват съдени от него, тогава защо ти го правиш?
Измисли начин, по който не просто ти да си “уредиш живота”, а как всички хора да успеят, защото ти никога няма да си щастлив, докато има нещастие на света. Обгради се от мечтания си живот и пак ще умираш вътрешно, защото подминавайки клошар на улицата ще знаеш, че нищо не си постигнал, защото ти си и милионера в голямата си къща и пенсионерката, която си брои стотинките за сметката за ток.
В ерата на Водолея връзката на човека с колектива няма как да стане по-явна. Както Ванга е казала “Първите ще станат последни” и може би чак тогава ще ни присветне, че няма щастие, ако е само на индивидуално ниво.

Затова бий един къч на Овена, Лъва и Стрелеца, които така или иначе не млъкват (от стотици години) и дай шанс на Близнаци, Везни и Водолей да споделят това, което мислят. След това отново срещни шестте знака и ги накарай да работят заедно и нека земята и водата в теб не позволяват на нахалния огън да превзема разговора, нито на въздуха да губи фокус от целта. Когато всички стихии заработят в синхрон, всичко най-накрая ще се нареди.

Ванеса Виденова – http://sh1zo.tumblr.com/

 

loading...